No More Mr. Nice Guy (1989)
Това, за което се сещам първо от тези времена са все още аматьорските ми умения. Не съм продуцирал изцяло аз този албум, три от песните са продуцирани от The 45 King много преди да се присъединя към групата. Тогава тези, които продуцирах ( включително сингъла "Manifest" ) аз продуцирах без да имам пълно разбиране как да направя запис. Така, че Guru и Slomo Sonnenfeld, който беше звуков инженер в Such-A-Sound studios във Бруклин трябваше да ми помогнат за много неща. С Guru като избирахме "снеъри" за даден трак Slomo Sonnenfeld казваше как точно е правилно да ги поставим. Когато Guru казваше, че това беше началният ни режим, това беше защото аз не бях напълно наясно с продуцирането и процеса на записа. Но това бяха едни страхотни времена, тогава двамата хващахме автобуса заедно напът към студиото.
Спомням си когато влязох за първи път в студиото по работа над албума, аз се опитах да ударя с юмрук инженера. Летях от Далас до Ню Йорк заедно с моите грамофони и като пристигнах в студиото казах: "Йо, къде мога да се устроя с грамофоните", а Slomo Sonnenfeld каза: О, ти няма да се устроиш с това точно днес."" Тогава аз наистина се "запалих", казах му:"Копеле това е начина, по който правя бийтове си", тогава те трябваше да ме успокоят и да ми обяснят, че не правят запис по този начин и, че аз ще мога да се включа едва в края на записа. Step In The Arena (1991)
За първия албум, аз просто донесох демо на "каси", които се повтарят отново и отново на записа, а след това аз трябваше да започна да "кътвам" всичко това. Не знаех за процеса на работа с дръм машина и оформянето на записа на лента. Step In The Arena е албума, където аз започнах да правя всичко сам. Музиката започваше да звучи точно така както двамата с Guru го искахме. Използвахме много повече семпли и вкарвахме много повече идеи. След като веднъж научих процеса как да правя демотата на четири писти, аз свикнах и да правя бийтовете и да правя тракове. За този албум аз наистина мога да кажа, че е най-първата ми продукция от всичко което съм правил, защото аз се научих и направих всичко сам, правех бийтовете такива каквито ги искам - прави. Можете да усетите разликата между двата албума, тук наистина увереността не липсва.
Daily Operation (1992)
Тук вече създадох Gang Starr звученето. Увереността ми в този албум е на 100% за това, което правя. Започнах да се свързвам с други МС-та, KRS-One веднага ми протегна ръка, но аз реагирах: "Не, аз не съм готов още..", мислех че Крис е твърде голяма икона за мен, дори да мисля за албум, по който да работим заедно. Бях твърде нервен, но когато ми протегна ръка аз не му отказах и го направихме. След този албум много други МС-та искаха да работят с мен. След Daily Operation взривихме всичко! Но единственото, което искахме беше да се харесваме на публиката, която вече бяхме грабнали. Това винаги е било съзнателно усилие и от двете страни. Това беше причината Guru да започне работа по Jazzmatazz албумите, за да защити Gang Starr да бъде възприеман като джаз-рап. Той много мразеше да го наричат така (смее се).
Hard To Earn (1994)
По това време хората говореха, че използвам само джаз семпли. И в началото това беше готино, защото аз наистина използвах много джаз семпли, но и аз ги правех да звучат коренно различни. Всеки друг семплираше James Brown и Parliament, включително и аз на моменти талкова много, че започвахме да ги изчерпваме да звучат към "болни" фънки бийтове. Но хората започнаха да подчертават това със джаз-семплите и не слушаха как звучеше Gang Starr за това време и как всичкия този джаз се превръщаше в едно наистина тежко звучене. Тогава казах: "Знаеш ли какво? Във "Hard To Earn" ще използвам космически звуци, хеликоптери, каквото ми дойде на акъл само, за да докажем че няма значение това което използваш, а това как го използваш. Това ще бъде наистина трудно." Това което направих нарочно за да докажа тезата си бяха “Tonz O’ Gonz” и “Mass Appeal.”
Moment Of Truth (1998)
Както съм казвал и преди, това беше най-емоционалният албум и за двама ни. Аз наистина напуснах групата преди да започнем "Moment Of Truth". Но ние бързо изчистихме всички глупости и недоразумения и поставихме едно много силно съдържание на албума. Това, че аз някога съм напускал групата не излезе в пресата. По това време Guru беше изправен пред съдебен процес за 5 години и ние чувствахме, че ще се оттегли за дълго време. Тогава той ми се обади и ми каза: "Искам да направя това". След като го направихме, хората говореха че той няма да е в състояние за турне, непрекъснато четяха тези статии за процеса, които излизаха по това време и искаха само да си получат албума, докато той е изправен пред всичко това... това беше пълна лудост. Помня когато записахме заглавната песен - "Moment Of Truth", как гледах емоциите в очите на Guru докато правеше вокалите си, беше толкова нервен че ще бъде признат за виновен. “JFK 2 LAX” беше истинска история. А “The Next Time” записа е направен в деня, в който счетоводителката ми почина. Тя беше човек, който беше част от живота ми и когато се отиде това наистина ме "прецака". Семпъла, който използвах винаги ме кара да плача, защото точно това беше настроението, в което бях. Това е една от най-емоционалните песни за мен и до днес и един много любим период на зиписи също. Moment of Truth накрая остана най-големият ни албум, Guru беше казал: "Всичко, което искам е един златен албум", ние вече го имаме.
The Ownerz (2003)
+(Front)+.jpg)
Ние имахме един от най-яките щабове на нашия лейбъл тогава - Virgin, но всички бяхме уволнени когато "Glitter" на Mariah Carey не успя. Това накара компанията да се отърват от много хора. Преди това, Virgin ни оставяше да правим каквото поискаме. Ние винаги решавахме синглите си и последователността на албума. Ние винаги започвахме от уличният трак следван от радио записа, следван от сингъла и след това най-накрая турнето. Това беше нашата рутинна всяка година. Но когато стигнахме до The Ownerz ние трябваше да сменим всичко и да започнем работа с нови хора. И беше лудост нашият нов музикален президент да бъде същият човек, които продуцираше Rob Thomas и Matchbox 20. Човек, който е с две години по-малък от мен, той не подложи крак на Gang Starr и ние правехме всичко обичайно. По това време не се разбрахме относно избора на сингли и аз започнах да се държа като задник, не си вдигах телефона и така нататък. После звънях до офисите на Virgin и оставях съобщения от рода на : "Йо, човече по-добре е да ми се обадиш.." (смее се). Част от това е, че аз винаги задържах Guru и неговият дух знае, че аз винаги съм бил там независимо с какво се е занимавал, но просто трябваше да избегнем тази ситуация, не става въпрос за друго колкото става въпрос за Хип Хопа. Трябваше да запазим наследството на Gang Starr, а то беше прекалено голямо за да бъде унищожено...
nice
ОтговорИзтриване