Old School vs. New School

Водещ началото си от 70-те години, Хип Хопа започва да се превръща в движение на свободното слово и разнообразен начин да изразиш себе си не пренебрегвайки истината. През 80-те и 90-те години имена като KRS ONE, Run DMC, Public Enemy, 2Рac, Biggie, Dr. Dre и The Sugar Hill Gang започват да стават популярни със стила и позицията си. За по-младите по това време е по-важно колко техника можеш да събереш в студиото си и начина, по който да демонстрираш стила си, докато при вече по-улегналите всичко се свежда до чувството, два грамофона, микрофон и скил. Със всички все по-нови технологии на разположение в момента, дебатът в Хип Хоп средите се отнася до това прави ли модерната техника музиката да звучи по-добре? Музиката остава ли си същата или по този начин се улеснява правенето й? Както бийтмашините са заместени от софтуерът, все по-честно мястото на грамофоните е заето от по-модерната техника за времето в момента. Не ме разбирайте погрешно , аз също харесвам всичко ново което се вади от доста изпълнители и технологиите, с който работи новата школа са много по-развити и това е невероятно, но от друга страна изпълнителите, който подражават на тази школа с лопата да ги ринеш. За разлика от Мс-тата от новата ера, Мс-тата на старата школа не се опитват да подражават на други изпълнители и е много по-важно това да си уникален бидейки себе си. Като, че ли е доста популярно в днешно време като артист да се стремиш към това да бъдеш като някой друг и това лишава и аудиторията от индивидуалността на изкуството, което все повече се откъсва от абревиатурата - Rhythm And Poetry. Хип Хопът се заражда като култура не заради заредените пистолети, наркотиците, яките мацки и цялото това клише.

There used to be a time, when you were writing your rhyme You observed the rule of no bitin No imitatin, no hate and no fakin We started breakin, so we could STOP fightin Get enlightened - I battle you, you battle me The crowd judges the originality It's not about a salary It's all about describing the reality that's grabbin me accurately \KRS-One - "Robot"\

Има един суров талант, който пионерите на културата притежават и естествен стремеж към титлата "God Emcee". , ако тези хора бяха скочили 20 години напред във времето и бяха приложили уменията си върху сегашните технологии, сега щяха да бъдат доста по-почитани. От друга страна, ако някой като Jay-Z трябва да се върне 20 години назад в миналото опитвайки се да прави неговите "spittin-unwritten" куплети върху луупнат снеър, той щеше да бъде доста осмян на сцената. Нямам в предвид, че като МС Jay-Z никога не е притежавал умение зад микрофона, даже напротив. Той е постигнал толкова много настрана от неговият талант - фактът знае как да движи бизнеса си много добре, НО що се отнася до титлата "God Emcee", той не може да поеме тази титла или поне все още. Всеки, който по някакъв начин има претенция към тази титла трябва да е наясно, че така се слага до МС-та от ранга на KRS-One и Rakim, а това са хора който са с Хип Хопа от първия ден. Имат опита, умението и достойнството да елиминират върху бийт всеки, който прояви неуважение по някакъв начин. Новата школа отрича честта, която се крие зад титлата МС. Всеки от нас има своето становище, аз просто отбелязвам това че в днешно време, като че ли е много по-лесно да се наречеш МС имайки зад себе си новите технологии и принципи за правенето на музика. Много от "мейнстрийм" изпълнителите в днешно време без ясна представа, кои точно са хората, който стоят зад компанията която ги издава се олицетворяват като - "Истински таланти", "Революционери", "Пионери", "Мс-та, които заслужават уважение" и т.н. и се слагат над хората, който наистина заслужават признание - не споменавам никакви имена, само отбелязвам едно доста срещано наблюдение. В началото на движението, Мс-тата засягат най-често за личната си борба със живота. Няколко фактора са допринесли към популярността на Хип Хопа с днешна дата и това е преди всичко факта, че много хора могат да открият парче истина за живота си в лириката. Мс-тата от старата школа засягат, ако не да се изразя по реални, то със сигурност по лични проблеми на голямо разнообразие от теми, което свидетелства за индивидуалността на това, че рапа им не просто разказва истории, а създава нови психологически реалности, които разширяват погледа над поставения проблем. Много е жалко как днешните модерни за времето творци забравят, кой са хората проправили пътя на рапа. С течение на времето Хип Хопа вече не като движение и култура, а като индустрия и се изменя все повече - разликата е очевидна. Много Респект за единиците на новата школа, който продължават пътя на културата, те са също толкова колкото са останали от "пионерите", който продължават да бъдат последователни в идеите с рапа си. Битката в случая не е битка на поколенията, колкото между изкуството и индустрията и в крайна сметка ние обичаме Хип Хопа независимо какъв е етикета му. :) Преди време Russell Simmons’ създаде - "Hip Hop Action Network" , чиято идея носи отговорност организирането на много хип хоп срещи между артисти, активисти, духовни водачи и т.н. В последно време "Hip Hop Action Network" обедини "силите си" с преподаватели и студенти от Ню Йорк в протестирането срещу бюджетните съкращения спрямо образованието. Chuck D, KRS-One и други пионери никога не са спирали да застават зад убежденията си с действия, като по този начин доказват революционният потенциал на културата. Казано с прости думи, би било доста яко и полезно ако все повече последователи на Хип Хопа не като корпоративен продукт, а като култура взимат пример от предшествениците си. Време е да върнем заедно Хип Хопа към корените му, нека използваме "новото време" като плюс, а не като минус на културата... нека най-после преодолеем пропастта между "Олд Скул" - "Ню Скул", "Ъндърграунд - Мейнстрийм" и прочее.. Мир