ОТГОВОРНОСТТА VS ОЧАКВАНИЯТА НА АУДИТОРИЯТА

Още от самото начало една от главните идеи на ПОДЛЕЗА беше да споделя най-доброто от световната Хип Хоп сцена и да поддържа духа на класическата школа, с която всички сме израснали. Разбира се българската сцена не остава на заден план, макар и не толкова мащабна сме се опитали да представим всичко стойностно и развиващо сцената от както е стартирала дейността ни. Отворихме сайта за свободна зона където всеки, който се чувства част от идеята да споделя творчеството и идеите си, така че да задвижим заедно един малък вътрешен механизъм и се радваме че до момента атмосферата е супер яка и никой не се е осмелил да подходи с типичния негативизъм, който всички добре познаваме. Статията, която споделяме този път в никакъв случай не се отнася до никой от вас, по скоро тя има за цел да направи едно малко напомняне и тема за размисъл както всичко останало, с което си позволяваме да ангажираме. Тъй като в ПОДЛЕЗА непрекъснато пускаме музика за свободно сваляне, което до голяма степен поддържа потребителкият кръговрат в който всички сме се приковали си позволяваме да изкажем гледна точка за потреблението и от друга страна за отговорността.

Все по-често едно нещо прави жестоко впечатление на много от нас - подкрепата към тази култура е намаляла страшно много. Наистина арената ни не е много голяма, но това не означава че няма потенциала да се поддържа здраво със своя заряд. Ако трябва да направим сравнение какъв рап се правеше на българската сцена преди 10 години и какъв се прави сега, то със сигурност нивото на лириката в момента е нива по-високо и разнообразно като тематики, но подкрепата е и нива по-малка. Това не се отнася единствено за нашата сцена, впечатлението което имам и от гостувания на МС-та е същото. На какво се дължи това, презадоволени ли сме ? Радвахме се, радвахме се и накрая се нарадвахме и стига толкова. Подкрепата на културата тук се случва главно в интернет, сваляме слушаме трака, ако сме много гладни ще подкрепим предстоящият концерт и айде да се изсипва другата поста вече. Няма нищо лошо в нета, пространството предоставя идеалната арена за репрезент и достъп до всякаква необходима информация, в момента е много по-лесно за изпълнителите и творците от тази гледна точка. От друга страна всеки може да си каже, да харесвам те, но мога да си дръпна албума ти, мога и да пропусна участието ти, защото ще излезе видео в нета и ще видя за какво става на въпрос и няма да се набия в разход. Винаги има единици, който наистина оценяват това, което ги надъхва и им дава необходимата доза знание, развитие или спокойствие. Тази шепа хора на фона на потреблението е наистина много малка за механизма на културата. Аудиторията често губи своята вяра, понякога заради своята прекалена "лоялност" и заблудена страст траеща много кратко, понякога това се корени в резултат на егото. Много е странно как някой е фен на даден изпълнител от много време и изведнъж казва "Не, не тоя ли, тоя не ме кефи вече брато!", Защо? Какво толкова се е променило? И знаете ли това много често не е точно музиката.
Хората понякога си поставят нереални очаквания. Нека съдим за твореца, по творчеството му, не по неговите светски действия, личен живот и спекулации в медиите. До голяма степен всичко е в самите нас, не, не ние сме се променили (освен ако не сме били деца), човек не се променя чак толкова. Хората много често обичат да влизат в рамките на дадена група, готино е да се кефиш на нещо, на което се кефят шепа хора, които ти се струват много интересни с това. Всичко става малко по-различно когато вече този творец не е толкова безизвестен и към вашия малък кръжок са се прибавили още много хора и съгласието тези хора да влизат в него вече е под голям въпрос. Да, тогава този артист не е толкова як, това се чувства като изневяра със сигурност. Тук не намесваме понятия като ъндърграунд, комерс, и така нататък в този тип определения - има само два типа изкуство - добро и лошо, това е!
Хората сме странни същества наистина, логично е когато наистина харесваш нещо и то гали интелекта ти, да желаеш това нещо да се развива, да расте, да достига до повече хора и те да открият това, което ти си открил. Не разбирам скъперниците в това отношение - "Аз имам 100 GB музика (примерно), но не я споделям с никого защото сам съм се докопал до нея и сега е само моя и ако ти споделя нещо, о, ти определено си ми длъжен с това" със сигурност всеки познава по един такъв специален човек.
Когато някой прави нещо добре, когато енергията вложена в работата му стига до теб и ти дава и ти сполучливо взимаш от нея, следва че би трябвало да подкрепяш делото му. Да, едва ли можеш да си позволиш всеки албум, който излиза този месец и много от нещата, които харесваш ще си набавиш от интернет, но нищо не ти пречи когато този артист има участие в твойта страна, или твоят град да отидеш на концерта и да подкрепиш, да бъдеш част от заряда и да участваш в посяването на идеи, които подкрепяш. Хип Хопа има в себе си развлекателният елемент, който е матрица на всяко едно изкуство, но на първо място Хип Хопа означава - позиция ! Не го забравяйте, това е нещо, което масово липсва в живота на хората.
Съществува много тънка граница между изкуството и оцеляването. Силно вярвам, че повечето хора посветили живота си на изкуството изпитват истинска любов към това, което правят изграждайки живота си с правенето на избор ограничаващ възможностите им за финансова сигурност. В един момент стремежът към разширяване на дейността, не е много лоша идея.

Незнам дали сме от единиците, които разсъждават така, но наистина смятаме че когато човек подкрепя дадено изкуство, трябва да бъде част от развитието му. Независимо дали неговите възможности и избор се обединяват в това да бъде последовател или с подкрепата си на фен трябва да участва в този процес. Интернет пространството определено не е лоша идея за феновете, също както и за артистите разпространяващи това, с което са ангажирани. Чрез мрежи като фейсбук, туитър, форуми и т.н. всеки много лесно може да подкрепи разпространявайки идеите, с които е съгласен акцентрирайки и на своята собствена позиция. Изказвайки тази позиция, чувството на любов и възхищение към културата е толкова голямо, че в никакъв случай не можем да допуснем витаене в облаците на обвинението. Кой как живее личният си живот, едва ли е най-разумният съдник за умение, а в много случай това е друг обрат на идолопоклоничеството. Това, което е достойно за уважение в даденият творец е творчеството и делото оставил и развил с уникалните си умения . Ето защо хората не бива да се чувстват задължени при взимането на страна в конфликти. Батълът , съревнованието съществува като елемент на доказване, но това не означава че феновете трябва да се превръщат в агресивна армия от поданици на единият и на другият, нека да не забравяме целта на изкуството на първо място. Тук доста повече отделяме внимание на конфликтите и жълтината и доста голям процент фенове взимат незначителната позиция на клюкари потребители. Това наистина е много жалко и показва незрялото отношение към сериозното изкуство. Естествено е когато подкрепяш някой и неговата отговорност да се разширява и расте с времето, а то най-добре отсява достойните сред множеството еднодневки, които си играят на творци. Биг Ъп за всеки които се бори за изкуството си и го поставя над всичко, Биг Ъп за всеки които е способен да го приеме и позволи да пътува своя път ... от сърцето до където ...