Със сигурност броя на съперниците на културата е много голям още през първите 15 години от движението й. Една от най - първичните причини още от самото начало е расизмът - една битка която културата доста убедително печели напред във времето. Самото противопоставяне на обществото няма директно отношение към музиката, а по-скоро осъзнаването за бунта на определени хора до общата идея на Хип Хопа. Въпреки всичко претендента, чиято позиция е притеснителна е най-вече тази от страна на музиканти и посланици на други жанрове. Факта, че много Соул и Фънк икони разглеждат Рапа като "не музика", като кражба и липса на талант е болезнен. Много често тези хора са основно вдъхновение още в корените на културата и е много обидно, че призванието й не е достойно за признание и възхвала. Разбира се, че има единици музиканти, които са в разбиране с Хип Хопа и дори са напълно отворени за обединяване с различни негови представители. В крайна сметка плод на тази взаимовръзка са много безспорни класики оставени и продължаващи да бъдат посявани в историята на музиката.
Моето лично отношение към културата започна много рано и най-любопитното е, че както със сигурност много други и мен ме привлече тази есенция на противопоставяне. Едно дете, което се противопоставя в лицето на света - със сигурност може да е била такава гледната точка на "света" в ранните дни на Хип Хопа зареден с емоция и липса на опит. Това привлича и индустрията, която веднага се опитва да пренасочи посланието и бунта на Рапа. Търсенето и лутането между основите и истините на културата изисква израстване, за което се задържат единици инстинктивно следващи пътя й. Инстинктивно минаващи през противопоставянето на обществото, семейството и манипулацията на медийте, сега аз и всеки от вас е изградил независимата си позиция и уникалното присъствие в пътя и делото си. За мен на първо място е този талант - инстинкта на оцеляване, който всеки е съумял да съхрани. В днешно време да притежаваш това самоусещане по начало е талант, който не всеки има търпението да развие. Това е и първото, на което учи Хип Хопа и се осъзнава след определен период от време. Не смятам, че културата се нуждае от точно определени изразни средства, смятам че нивото и позицията извоювани от движението до момента разширяват начина, по който всеки може да се присъедини и да бъде част от Хип Хопа. Не е важно колко време си търсил, кога си тръгнал, а какво планираш и предстои да направиш! Точно това прави опозицията в нашия случай силна, всеки има опита пречупен през очите на едно хлапе, учещо се да рапира, развива своето усещане към музиката и селектирането й като архив в съзнанието, рисува своя свят който да излъже реалния или танцува с ритъма, с който се опитва да порасне и намери своето разбиране. За много Хип Хопа не е просто част от живота, а се е превърнал естествено в начин на живот.
Имайки това в предвид наистина тезата изразяваща че културата няма стойност е обидна и невярна! И нека ме извиняват хората, които твърдят това , но позицията им е доста лицемерна и противоречива.
Най-честото оправдание на хората в неразбирането на дадена материя е как всичко им се струва еднакво, еднакъв смисъл, еднакво звучене, еднаква визия, и изобщо като цяло всичко е еднакво. Булшитс... който ги разправя тия да ходи и да се прегледа, или да изключи поне телевизора за минимум 24 часа.
За много от по-ранните жанрове може да се каже същото, когато дадена компания стои зад даден продукт бутнат за изкуство много често от началният продукт на компанията до всеки следващ всичко следва един и същ механизъм и линия - просто няма начин да не ти звучи еднакво! Има нещо уникално в Рапа - той не може да бъде сбъркан с друг жанр, дори и това което в момента медиите предлагат за рап, всички знаем че е поп музика хах, ясно е като бял ден. Ако всеки отдели време на изследване на различни жанрове е силно вероятно да открие големи прилики помежду им и много смело можем да кажем че приликите с рапа са не по-значително подобни. Хората, които критикуват стила са слепи за факта, че за разлика от останалите артисти, рапа успя да се наложи в това да бъде различен, за това и цялата индустрия се срина и всеки започна да гради от начало, МС-тата бързо осъзнаха ограниченията на лейбълите - "айде този трак да звучи малко по-така", "айде това парче да е само за мацките" , "айде тук да е по електронно за във клуба"... и бързо се ориентираха към независимата позиция и удобство, което предлага интернет пространството. Едва ли в момента има икона от златните години на културата, която да не е заключила развитието си в независима компания. Уникалността, това е съставка играеща съществена роля още от първите дни на културата когато е обидно да ти кажат - " О, рапираш като еди кой си", или "Рисуваш като еди кой си", " взел си тази стъпка от еди кой си ", отговора е - "Така ли, тогава това ще се промени , той ще иска да прилича на мен!". Точно така! Нещо, което например поп движението никога няма да проумее.
От друга страна не ви ли се е случвало да четете интервю на някой голям джаз, блус или какъвто и да е музикант, който да споделя как идеята, или основната бас линия, или определен риф, лирическата концепция или пък някаква друга искра го е вдъхновила от парчето на еди кой си, за неговото парче, което в последствие е станало един от хитовете му. Честно казано музиката има история на канибализъм влиянието от някой друг, което позволява на нещо ново, да се превърне в нещо голямо, което ни отвежда към следващото нещо .... семплирането. ..
