Със сигурност Tim Dog винаги е бил уникален образ в Хип Хопа. Той е един от тези творци, които попринцип биват или много обичани или мразени, или ще бъдат оценени неговите качества и това, което е самият той или просто няма как да се насладиш и усетиш творчеството му. Що се отнася до мен - Аз харесвам Tim Dog. Той не е ценен заради неговата прозорливост в лириките, нито пък заради легендарните Ultramagnetic MC's, неговото отличително качество е това на антигерой, който говори на висок глас пред света с думите на улицата, думите на шепа хора в лицето на света.
Колкото и да се опитваме да скрием мислите на хищника вътре в нас, той е там във всеки един от нас и колкото и да се опитва някой да ме убеждава как е бил позитивен през целия си живот, аз не му вярвам. Няма как да бъдеш или станеш позитивен ако не си опитомил веднъж тъмната си страна, а за да го направиш трябва да си се сблъсквал с нея. И под тъмна страна аз нямам в предвид да си със съзнанието на престъпник или убиец, а най-обикновен човек в чието съзнание в даден момент нахлуват пагубни мисли. Огънят, с който Tim Dog влиза във война със света на стереотипите е неизменна част от Хип Хопа.
Излизането на дебютния му сингъл “F**K Compton!” не е толкова нападка към МС-тата от Compton, колкото началото на война със звукозаписната индустрия и схващанията за мода и модерно. Tim Dog е точно толкова силно и гордо във война с демоничната индустрия, колкото и защитава честта си. Той е точно толкова нападателен в музиката си, колкото ироничен и ловък в поднасянето на своето послание. Дали Tim Dog не засяга 90 % от населението с парчетата си? Да! Той напълно и ясно влиза в този характер и си дава сметка за отрицателния си образ. Колкото до албума “Penicillin On Wax”, определено има нещо уникално в него и заслужава да бъде редом едни от най-големите заглавия в Хип Хопа, последван разбира се от любимия ми "Do or Die". Един албум, който идва за да излекува Хип Хопа в ранната степен на заразата, която напада културата.
Въпреки, че е много малко вероятно Tim Dog да бъде модел за подражание, той е артист който олицетворява Хип Хопа. Той символизира не само глада, но и неизбежната необходимост от битката. Tim Dog винаги е бил над нещата, без чувство за мярка, без задръжки и това винаги го е извинявало когато си противоречи тръгвайки от обещания във вярност на тежкият и неподкупен стил, вярност, която в последствие се превъща в карикатура на неговата автентичност. Все пак точно това са причините, които карат да бъде обичан и същите тези причини, за да не е харесван. Точно това е и причината да олицетворява Хип Хопа, цялата тази картина в отношенията между любов и омраза.
Tim Dog напусна живота също толкова противоречиво и скандално, колкото го изразяваше чрез музиката. След всички спекулации около смъртта му, и дали той не я е инсценирал той наистина напусна живота на 14 Февруари, 2013 година, но остава в света на Хип Хопа завинаги. Rest In Power Tim Dog !
Колкото и да се опитваме да скрием мислите на хищника вътре в нас, той е там във всеки един от нас и колкото и да се опитва някой да ме убеждава как е бил позитивен през целия си живот, аз не му вярвам. Няма как да бъдеш или станеш позитивен ако не си опитомил веднъж тъмната си страна, а за да го направиш трябва да си се сблъсквал с нея. И под тъмна страна аз нямам в предвид да си със съзнанието на престъпник или убиец, а най-обикновен човек в чието съзнание в даден момент нахлуват пагубни мисли. Огънят, с който Tim Dog влиза във война със света на стереотипите е неизменна част от Хип Хопа.
Излизането на дебютния му сингъл “F**K Compton!” не е толкова нападка към МС-тата от Compton, колкото началото на война със звукозаписната индустрия и схващанията за мода и модерно. Tim Dog е точно толкова силно и гордо във война с демоничната индустрия, колкото и защитава честта си. Той е точно толкова нападателен в музиката си, колкото ироничен и ловък в поднасянето на своето послание. Дали Tim Dog не засяга 90 % от населението с парчетата си? Да! Той напълно и ясно влиза в този характер и си дава сметка за отрицателния си образ. Колкото до албума “Penicillin On Wax”, определено има нещо уникално в него и заслужава да бъде редом едни от най-големите заглавия в Хип Хопа, последван разбира се от любимия ми "Do or Die". Един албум, който идва за да излекува Хип Хопа в ранната степен на заразата, която напада културата.
Въпреки, че е много малко вероятно Tim Dog да бъде модел за подражание, той е артист който олицетворява Хип Хопа. Той символизира не само глада, но и неизбежната необходимост от битката. Tim Dog винаги е бил над нещата, без чувство за мярка, без задръжки и това винаги го е извинявало когато си противоречи тръгвайки от обещания във вярност на тежкият и неподкупен стил, вярност, която в последствие се превъща в карикатура на неговата автентичност. Все пак точно това са причините, които карат да бъде обичан и същите тези причини, за да не е харесван. Точно това е и причината да олицетворява Хип Хопа, цялата тази картина в отношенията между любов и омраза.
Tim Dog напусна живота също толкова противоречиво и скандално, колкото го изразяваше чрез музиката. След всички спекулации около смъртта му, и дали той не я е инсценирал той наистина напусна живота на 14 Февруари, 2013 година, но остава в света на Хип Хопа завинаги. Rest In Power Tim Dog !
