Съобщаваме Ви, че PODLEZA обновява своята активност на локалната Хип Хоп сцена като ROCK ON JAMZ. Rock On Jamz е нашата нова платформа, която има за цел да организира събития, които да обединяват на едно място изразните средства и елементи на Хип Хоп и стрийт културата в България.
Втори сингъл от предстоящият втори солов албум на SBM. Албума обещава добре познатият за SBM стил, но се и откроява с по-голямо разкриване в личен план. SBM винаги е бил много изразителен в това, което прави от едната страна е МС-то, от другата бийтмейкъра потънал в музиката и семплите. Запазете внимание "Има" за какво.
AraabMuzik гостува с концерт в Студио „Орфей“, София на 18-ти Март. Уникалното шоу, което младият феномен ще изнесе всъщност се изнася по най-класическият начин за Хип Хопа, а именно на AKAI MPC семплер. Няма нищо ново под слънцето в света на композирането, семплерите са най-добър приятел на много DJ-и и продуценти и неизменна част от Хип Хоп културата като инструмент. Новото в тази култура винаги идва с начина, по който използваш средството за създаване на музика, да го накараш да заговори изпод пръстите ти на твоят собствен език и начин на изразяване и определено начина на изразяване на AraabMuzik е интересен и динамичен, в това ще се убедите сами.
Всеки, който следи световната Хоп Хоп сцена е срещал името на AraabMuzik поне веднъж. Едва 25 годишен той е известен в средите на бийтмейкърите и вече с продукция зад гърба си за едни от най-големите имена на мейнстрйим сцената работил с The Diplomats, Jadakiss, Capone-N-Noreaga, Busta Rhymes, Eminem и много други.
AraabMuzik не попада в света на музиката случайно, неговата майка е певица, а той самия започва да посещава уроци по барабани и се учи да свири от много ранна възраст. Ето как през 2006-та започва уверено да навлиза в Хип Хоп средите с продукция, а днес 2015-та само няколко години по-късно AraabMuzik изнася самостоятелни концерти единствено със своето MPC под ръка обявен за най-бързият бийтмейкър в света. Това, което той прави със семплите на живо може да бъде сравнено с това, което правят DJ-ите в "turntablelism"-ма - едно следващо ниво за бийтмейкинга, което се популяризира все повече и привлича своите почитатели. Така както негово първо влияние за продуциране е бил Swizz Beatz, извествен с това, че винаги изсвирва сам всичко в бийтовете си, през Dre и накрая стигайки до силното влияние на DJ Premier и J Dilla, 9th Wonder и Alchemist, така и почитателите които печели ще преоткрият света на бийтовете в Хип Хопа.
Имена като AraabMuzik дават своят принос с оригиналност и достъп до по-широката аудитория, която въвличат в културата.
ПОДЛЕЗА e медиен партньор на събитието, и с удоволствие каним читателите на това различно Хип Хоп събитие.
С огромно удоволствие и чест представям MF Grimm, не само когато пиша за него, а най-вече когато мога да споделя музиката и заряда на това голямо МС на живо. Артисти като MF Grimm заслужават внимание - МС въоражено с умение, богат опит и една от най-силните истории в Хип Хоп-а, той има какво да Ви разкаже.
Има много история в сътрудничеството между MF Grimm & Large Pro, всъщност MF Grimm е трябвало да вземе участие в "Live at the BBQ"парчето, което дава старт на кариерата на Nas и Akinyele, но автомобилна катастрофа и нападение по пътя възпрепятстват MF Grimm да вземе участие в трака. В унисон с музикалната кариера на MF Grimm, на която нищо не успява да попречи, парчето "United" в колаборация с Large Pro прокарва своят път през годините. Първоначално трака излиза в албума American Hunger - първият троен албум в Хип Хопа, а по-късно през 2012 година продуцента на "United" DJ Crucial ремиксира и включва ремиксираната версия в неговата компилация Retro/Active, която излиза на винил. Три години по-късно EP-то се комбинира с парчетата от 2014 - Retro/Active Vol. 2 като нов и неиздаван материал за периода 1997-2014 за Retro/Active Double Cassette, който излиза официално днес в лимитирана серия от 200 копия.
Обърнете внимание също и на последният албум от трилогията на MF Grimm & Drasar Monumental - "Good Morning Vietnam" - The Phoenix Program. Заслужава вниманието Ви!
Мина много време от "Знания, Мъдрост и Разбиране" и също толкова класическият солов албум на STARTERAs "Salute (Ухо за Ухо - Звук за Звук)", последвани от албума на Камуфлажния Отряд "Uni-4-m" през 2007 година и "От Театъра до Цикъла" през 2012 година и да излезе нещо ново продължаващо тази линия е не само необходимо на сцената, а и изключително зареждащо. За мен STARTERAs винаги е бил първото МС на българската сцена, което със своят заряд и запалено сърце нахлува моментално в съзнанието ти, атакуващ вниманието ти към неща, които обществото разпознава като проблеми, но по инерция премълчава - нещо толкова типично за българина.
"Ад-Спам-Шум" заковава точно там, в ахилесовата пета на обществото превърнало се в консуматор на лъжи и комерсиализация, нагаждащо се по стандартите, които се налагат за модерен начин на живот. Днес да си модерен, не е просто нещо яко, днес да си модерен е начин на живот, в който се отричат ценностите, в който значението на думи като "Знания", "Мъдрост" и "Разбиране" не е от значение, а използването и прилагането им нещо изтъркано и ненужно. Силно се надявам парчето да намигва за нещо по-голямо задаващо се скоро.
Това е музиката, която запалва моето сърце сигурна съм, че и вашето - подкрепяйте я! Снощи гледахме клипа в малката зала на Mixtape 5, слушахме X Team на живо, както и много РАП цяла вечер - уважение за всички, които бяха там и на хората, организирали събитието - Hip Hop Souls.
Уважение за STARTERAs за това, че не спира да запалва както на микрофона, така и на грамофоните и благодаря от името на всички за този трак!
"B4.DA.$$" (Before Da Money) е дебютният албум на Joey Bada$$. Албума излезе официално на 20 Януари 2015, когато е и неговият 20-ти рожден ден. Почти месец по-късно усетих да споделя усещането и отношението ми към неговата музика. За мен той определено е млад феномен на сцената, още когато през 2012 година излезе дебютният микстейп на Pro Era, последван от първият солов микстейп на Joey Bada$$ - "1999" - те наистина заковаха своето знаме на арената. Като излезе "The Secc$ Tap.e." се изкефих, забелязах присъствието им , но не си го пуснах отново, така както си пускаш албума, който те е зарибил, продължих да следя и тогава излезе "1999" - и ето тук определено вниманието ми се прикова сигурно още от първото слушане. Аз не спрях да слушам този микстейп в продължение на цял месец, пускахме си го когато се събирахме и с моите приятели и коментирахме как Joey е превъплъщение едва ли не на младият Nas. С появата си това МС, макар и още млад и зелен в това, на което е способен и таи в себе си той вля свежа кръв със остроумната си лирика и това меланхолично звучене на златната ера и то в най-подходящото време за културата в лицето на рап сцената - осакатена от натрупването на рап, който не звучи като РАП, и МС-та нямащи лирика, но имащи swag ?!?
През последните няколко години наистина се надигна надежда за промяна на ситуацията в мейнстрийма, а това е наистина нещо което вълнува всички нас. Нивото, което поставя мейнстрийм сцената, е нивото, което възпитава слушателят, който с присъствието на МС-та като Joey Bada$$, CJ Fly, deM atlaS , цялото Pro Era движение или пък един Kendrick Lamar бива трениран да слуша МС-то, не само бийта, не само повтарящия се припев и ритъма, а МС-то. Благодарение на движението, което тръгна от все млади МС-та като тях средностатистическият слушател, който черпи познанията си за Хип Хоп култура от медията и модерните си приятели започва да обръща внимание на текста, а тези МС-та имат лирика, с която да го изненадат. Това е нещо много важно, веднъж върнала се обратно вълната тя ще потопи много слушатели в дълбоките води на МС-инга и Хип Хоп Културата дълбоко под повърхността медийният обхват. Тази малка революция, която се вдигна, всъщност не е никак малка, тя е доказателство че нова Златна ера има и ние вече сме в нея.
Попринцип аз съм класически ценител, възприятията ми за Хип Хоп идват от пионерите на тази култура във всеки един от елементите, затова и винаги съм била с критичен поглед и най-вече слух към новото. Хората, които ме накараха да обикна културата, все още са артистите, които ме вдъхновяват и са мой модел на подражание. Следя дейните класици до днешна дата, артисти като Chuck D, KRS ONE, RAKIM , Big Daddy Kane, Sadat X, Large Professor, Show & A.G. , DJ Premier... списъкът е дълъг и продължава ли продължава, тези хора имат безкрайния ми респект за своята активност от ден първи до ден днешен, за своята безкомпромисност и съдържание. За мен тази култура никога не е била мъртва, винаги е имала своето движение и надигащ се бунт под повърхността, независимо от лицата и теченията, които е сменяла индустрията на повърхността. Движението на Новата Златна Ера за мен не е започнало вчера, не е започнало нито с Joey, нито Kendrick Lamar, а със късането на "предишната вълна" с големите лейбъли, умният избор, който взимат голяма част от представителите й като стартират свои независими лейбъли и обединяват всичко във и за културата. Дълго време повечето от стойностният рап, който излизаше през годините беше отправен и достигаше само до "най-верните", електронното и поп звучене натискаше отгоре, рядко е или да не кажа нечувано, някое хлапе да се увлече по Immortal Technique например или стигне до това, което ври и кипи в "ъндърграунда" след като е слушал "рап" от медията. Ето тук идва значението на Joey Bada$$ и всички, останали виновници рапа отново да звучи РАП дори на комерсиалната сцена, процента не е голям, но ще расте и в това число влизат и изпълнители, които познаваме много добре не само новите имена.
B4.DA.$$ се радва на комерсиален успех още в първата седмица от излизането му с близо 54 000 продажби и оглавяващ класацията на Billboard 200 под номер 5. Ето тук идва неговата заслуга влизащ в битка с пошлите артисти, директно от една и съща сцена.
Албума докосва със широк обхват от теми, влиза малко по-надълбоко в проблемите, които са засягани в предишните проекти. Никой артист на мейнстрийм сцената не е правил от години, това което Joey Bada$$ направи. Това разбира се е лично мое мнение и наблюдение и не го натрапвам на никой. От излизането на "1999" и "Summer Knights" до "B4.DA.$$" линията е спазена, чисто стилистично всичко се допълва и е едно цяло, флоу-а е малко по-различен, по-агресивен отколкото в началото, макар и първият начин на редене на Joey Bada$$ да му пасваше наистина много, би било интересно да го връща от време на време. Това, с което се откроява B4.DA.$$ в сравнение с това, което правят не по-лоши лирици в момента е безупречният подбор на бийтове. Не мога да си кривя душата - Да! продукцията на Statik Selektah, DJ Premier, J Dilla и The Roots, Freddie Joachim, Chuck Strangers и прочее натежава, грабва сърцето на слушателя и го увлича в лириките. За мен колаборацията и получаването на химия между лириката и бийта е от изключително значение, както е от значението химията между DJ-ят и MC-то когато са заедно на сцена. До тук Joey Bada$$ ме печели като фен на първо място и като DJ аз с изключително удоволствие ще предавам посланието му. Този рап трябва да бъде чут и този рап трябва да събори фалшивите герои. Много е рано да се каже каквото и да било друго, дълъг път го чака това талантливо МС и надявам се линията ще продължава ...
Подкрепете този албум, подкрепяйте рапа, който искате да слушате .
На 15 Февруари 1999 Хип Хопа губи едно от най-ярките пънчлайн МС-та в историята си. Lamont "Big L" Coleman е прострелян и убит на ъгъла на 139th Street и Lenox Avenue в Ню Йорк малко преди да поеме по пътя на голямата игра като един от най-добрите докоснали микрофона. На обложката на неговият дебютен албум "Lifestyles ov da Poor and Dangerous" L е сниман на същият ъгъл, на който е убит.
Big L винаги ще бъде помнен с неговата остроумна лирика, невероятни пънчове, със силният фрийстайл и сторителинг представени толкова безупречно колкото само едно безспорно МС може да предаде. Добре запознатите със звученето на източната част и легендите му знае, че Big L вдига летвата за МС-йнг толкова високо, колкото малцина след него са достигнали.
"Your rhymes are not up to par, you fake superstar And that really gets on my nerve When a rapper gets the credit that he don’t deserve Goin platinum and don’t have no soul Some rappers are mad nice and don’t even go gold I don’t like the way it’s goin down"
Интервю с Lord Finesse за "Lifestylez Ov Da Poor & Dangerous"
“Put It On” featuring Kid Capri (produced by Buckwild)
“I push a slick Benz / I’m known to hit skins and get ends and commit sins with sick friends / ’Cause I’m a money getta, also a honey hitta / You think you nice as me? Ha, Ha, you’s a funny nigga.”
Lord Finesse: Columbia Records искаха нещо, което да зарибява, да може да бъде пуснато по радиото. ‘L беше прекалено ангажиращ, беше "тъмен", беше "генгста", правеше популярният за тези години стил със хорор-кор звучене. За това те се нуждаеха от нещо по-свежо, нещо ярко и “Put It On” просто съвпадна чудесно.
Не мисля, че всъщност това беше последната записана песен от албума, а по-скоро “Street Struck” и “M.V.P.”.
“Put it on” е жаргон, самият израз означава “do your thing”. “Put it on Big L, put it on…” означава, че трябва да действаш по това което правиш, да даваш репрезент.
“M.V.P.” (версиата в албума е продуцирана от Lord Finesse, “Summer Smooth Mix” видео версията от Salah)
In a street brawl I strike men quicker than lightnin’ / You seen what happened in my last fight friend, aight then / L’s a clever threat, a lyricist who never sweat / Comparin’ yourself to me is like a Benz to a Chevrolet / And clown rappers I’m bound to slay / I’m sayin’ hi to all the cuties from around the way / ’Cause I got all of them strung jack / My girls are like boomerangs, no matter how far I throw ‘em they come back.”
Lord Finesse: Notorious B.I.G. имаше идея да ремиксира от оригиналната версия на “M.V.P.”, за ремикс версията на “One More Chance” , и ‘L беше отворен към Biggie, /още преди да излезе Ready To Die/. Преди да дойде този ремикс за “One More Chance”, ‘L вече беше записал “M.V.P.”, те просто взеха и loop-наха “DeBarge - Stay With Me”, но аз знам, че това го бяха взели в предвид от ‘L, когато този ремикс нямаше как да стане готов преди самия трак. И аз знам защото бях там когато правеха албума "Ready To Die", всъщност аз продуцирах “Suicidal Thoughts", така че ако бях чул да я използват преди ‘L аз никога нямаше да я използвам.
Тази песен стана, понеже ‘L искаше известен R&B loop, който да може да разпознае всеки. И аз се сетих за този запис на DeBarge, и също си спомних как Kid Capri го използва когато направи - немога да се сетя как беше името на песента, но той изполва същия трак и тогава си казах: "Подяволите...,можем да преоткрием този семпъл точно тук." ‘L чу семпъла и беше :"О, да, точно това е!".
Ние трябваше да имаме правилните каси, правилното всичко, за да използваме точно този семпъл и го преоблякохме така, че да го запазим да звучи Хип Хоп.
А след това Diddy го взе просто така и сложи семпъла направо гол.
“No Endz, No Skinz” (produced by Showbiz – оригиналната демо версия на песента е издадена от Showbiz и Freestyle Records на 3ти Август 1991.
“It ain’t even funny / Some girls don’t even know me askin’ me can they get some money / I’m lookin’ nothin’ like ya papa / I wouldn’t give a chick 10 cent to put cheese on a Whopper / They wanna know why I’m so fly / A girl asked me for a ring and I put one around her whole eye.”
Lord Finesse: Не съм се опитвал да убеждавам ‘L да не пише повече рими за жени, защото той наистина имаше "болно" чувство за хумор. Затова и римите му бяха такива, това което той имаше за смешно може да не е за теб и колкото повече си възмутен от него, той мисли, че толкова повече ти е смешно.
Той беше такъв, относно някой от римите, които той "сипваше" ние реагирахме: "О, как може да си толкова дързък" и това го караше да бъде още по-нападателен в текстовете си.
“8 Iz Enuff” featuring Terra, Herb McGruff, Buddah Bless, Big Twan, Killa Cam, Trooper J, and Mike Boogie (produced by Buckwild)
Rap New York rules / I sport jewels and extort crews / Don’t get me pissed, I got a short fuse.”
Lord Finesse: Този трак, ‘L искаше да направи с хората от неговия квартал. И той искаше точно тези Мс-та, който са в него. Казахме му: "Как ще сложиш 8 Мс-та в един трак", а той просто каза: "Не мислете за т`ва, аз просто ще го направя".
Негово крю беше N.F.L. /Niggas For Life/, а Children Of The Corn беше друго крю, в което участваше /включващо също Mase,McGruff,Bloodshed и Cam’ron/. Той беше окей с двете крюта и мислеше че това са най-добрите следващи Мс-та, тогава се замислих че ще е готино и аз да започна движение с крюто.
Беше много смешно когато /някъде в късните години на 90-те/ попитах ‘L, защо не включим Mase в проекта, /тогава той вече беше станал по-известен като Murda Mase/, ‘L каза : "Той рапираше нищо общо с начина, по който реди сега.Беше различен в началото на 92-ра."
С течение на времето стила на Mase се разви, по някакъв негов си начин и понеже аз постоянно подкачах ‘L казвайки: " Йо, това е човек от крюто ти защо не го вкараш?" - това беше историята която той ми даде, той мислеше че Cam е готов. Мислеше, че всички в този трак са готови...
“All Black” (produced by Lord Finesse)
So don’t step to this ‘cause I got a live crew / You might be kinda big but they make coffins your size too / I was taught wise / I’m known to extort guys / This ain’t Cali, it’s Harlem nigga, we do walk-by’s.”
Lord Finesse: Обичам този трак, по това време правех изключително "тъмна" музика за улиците и винаги се стремях към това звучене. Дори не помня вече от къде съм семплирал, но знам че по това време всичко което съм направил е свързано с джаза, Miles Davis и Quincy Jones.
Не бих казал, че това е най-болния трак в албума, но някои от римите му определено!
Аз харесвам “Danger Zone”, наистина много тежко звучене. Ние обичахме това звучене, харесвам “Street Struck”, може би последното парче, което направихме.
В последният период от време в студиото, той дойде с тази история.
“Danger Zone” (produced by Buckwild)
I got styles you can’t copy bitch / It’s the triple six in the mix straight from H-E-double hockey sticks / Every Sunday a nun lay where my gun spray / Fuck how legal, we doin’ shit the devil son’s way / Every minute my style switches up / They said a real man won’t hit a girl, well I ain’t real ‘cause I beat bitches up / I use words that’s ill, L got nerves of steel / I’m cool, but every now and then I get an urge to kill / I’m taking lives for a great price / I’m the type to snap in heaven with a Mac-11 and rape Christ / And I’m fast to put a cap in a fag chest / The Big L’s mad stressed, ‘cause hell is my address / I’m on some satanic shit, strictly / Little kids be waking up crying yelling, ‘Mommy Big L is coming to get me.’”
Lord Finesse: ‘L беше човек с доста черно чувство за хумор. Той беше като Richard Pryor, който казва на Eddie Murphy : "Ако искаш хората да се смеят на всичкия този шит, кажи им го!"
"Ако получа отговор от това, което съм казал, значи го правя добре" - това беше мотото му.
Когато той вкара “I never wear rubbers, bitch if I get AIDS fuck it!”, това нямаше нищо общо със Eazy-E, но се случи така че ‘L пусна албума същата година когато Eazy ни напусна.
Всичко, което влезе като цяло в албума беше толкова "over-the-top". И това е така със много от "характерите", които той изобразяваше в албума. Всичко беше като микс между това наистина да си в Харлем и измислица. Полувината беше истина, другата беше фикция. Така, че когато той искаше да отиде "over-the-top", наистина го правеше.
‘L искаше хората да са наясно с това, че ако преминеш през "зоната" и не си свързан със някой в нея, ще бъдеш ограбен. И те бяха ограбени!
За това е парчето "Danger Zone".
“Street Struck” (produced by Lord Finesse)
Stay off them corners, that might be ya best plan / Before you catch a bullet that was meant for the next man.”
Lord Finesse: Sony искаха от ‘L да направи нещо по-позитивно, за албума до момента реагираха : "Ти си толкова негативен в този албум, нуждаеш се от нещо по-позитивно, което да можем да "избутаме"."
Те неискаха да покажат ‘L с такъв имидж, какъвто му създаваше цялостното звучене на албума. Тогава ние се насочихме към концептуалност, която да следваме в албума. На този етап, той определено се нуждаеше от парчета които да го "балансират" като “Fed Up Wit The Bullshit,” “Street Struck,” “M.V.P.,” и “Put It On.
Тъмната част на албума, беше част от живота на ‘L, беше видял много във Харлем, но Sony изискваха в албума да има по-леко звучене с послание към по-младата аудитория. Така се роди Street Struck.
“Da Graveyard” featuring Lord Finesse, Microphone Nut, Jay-Z, Party Arty, and Grand Daddy I.U. (produced by Buckwild)
“A tech-9 is my utensil/Fillin’ niggas with so much lead they can use they dick for a pencil / I’m known for snatchin’ purses and bombin’ churches / I get more pussy by accident than most niggas get on purpose.”
Lord Finesse: ‘L държеше да влезе първи в този трак.Аз чух това което беше написал той, записах и моята част, влязох надменно и не ми пукаше, че влизам след него. Въпреки, че да влезеш в трак заедно с ‘L трябва добре да си пресметнал ходовете напред и да си готов, особенно ако влизаш втори. Аз му казах: "Аз просто влизам. Щом ме искаш в трака, в него съм". Аз неможех да го спра да напише това, което щеше да напише, защото наистина беше голям лирик!
Много хора не знаят, че ‘L и Jay-Z имаха beef във Харлем. Но "батъла" между двамата беше по-скоро от уважение на единия към другия като Мс, отколкото друго, защото мога да кажа, че по това време както ‘L се кефеше на Jay-Z, така и той му беше фен.‘L също много харесваше и DMX. Мисля, че след батъла му с Jay, той поиска да го вкара в негов трак.
По това време Jay често предизвикваше и търсеше хора за батъл, но мисля че не беше наясно с кого се захваща когато нападна ‘L, той просто беше много силен в това!
“Lifestylez Ov Da Poor & Dangerous” (produced by Lord Finesse)
Yo I admit I’m a sucka, a lowdown dirty sneaky double-crossin’ connivin’ muthafucka / Breakin’ in cribs with a crowbar / I wasn’t poor, I was po’, I couldn’t afford the o-r.”
Lord Finesse: Точно това имам в предвид, когато казвам, че ‘L е уникален лирик. Всичкият този гняв и напрежение подредени така добре в тези песни са просто извън времето. Ако не си обърнал внимание на лириката на ‘L в това отношение, трябва да научиш албума. Трябва да научиш целия албум, да излезеш на улицата и за започнеш да изсипваш тези рими, а хората ще те гледат все едно си най-добрия. Лириката в този албум е уникална - “Breakin’ in cribs with a crowbar / I wasn’t poor, I was po’, I couldn’t afford the o-r.”...
Всичко, което виждаше и преживяваше в квартала,‘L го превръщаше в свой "характер". Имаше толкова много рими, които можеше да каже и поради факта, че беше комик ако просто си седяхме и някой кажеше някоя готина шега, тай веднага я слагаше в рима. “I wouldn’t give a chick 10 cent to put cheese on a Whopper.” - това беше направо лудо!
“Fed Up Wit The Bullshit” (produced by Lord Finesse)
“Around my way they shot many teens/And them cops better stop, or I’ma stop ‘em by any means.”
Lord Finesse: Бийта в този трак беше интерпретация на The Isley Brothers - “Between The Sheets.” взех основната мелодия на песента и изсвирих баслайн по нея и добавих тежки класически каси.
Big L искаше да бъде наистина тежък, и най-вече сред най-добрите Мс-та.
В началото много хора реагираха: "Йо, той звучи като Lord Finesse!", тогава аз му казвах: "Прави каквото правиш, мамка му!", с което се опитвах да кажа, че след като за мен няма значение какво говорят хората не би трябвало да има и за него, защото аз гледах на него като на някой, който съм искал да бъде зад мен.
Цялата мотивация просто беше в него и го довеждаше до правенето на всички парчета, които щяха да останат извън времето.
Винаги съм правил репрезент на ‘L, един лейбъл ме накараха да го заменя в негово парче, само защото не беше техен артист.
Те не искаха неговата "светлина", в моето ефирно време.
Направих парче за саундрака на Trespass през 92-ра, което се казваше “You Know What I’m About” и ‘L беше във първата версия на трака.
Проекта беше за саундтрак на Warner Brothers и те ме върнаха с желанието да направя парчето наново без него. Тогава аз направих версията със бийта на Scooby-Doo.
Не им се харасваше факта, че се опитвах да му правя репрезент без да е техен артист, какъвто бях аз по това време.
Същата история стана и със песента “Set It Off Troop” за саудтрака на Class Act. Имаше няколко парчета, които бяхме направили заедно и на които лейбъла каза "Не!", просто не харесваха факта че използвам техния канал да представям Big L.
“Let ‘Em Have It ‘L’” (produced by Craig Boogie – оригиналната демо версия на трака е продуцирана от Showbiz и издадена от Show and Freestyle Records на 3ти Август 91-ва година.
“I damage all opponents as soon as the bell ring / It’s all about me, yo it’s a D.I.T.L. thing / The crown is still mine ‘cause I drop ill rhymes / A lot of rappers talk that murder shit and couldn’t kill time / One-two one-two crews I run through / Fuck karate, Big L practice Gun-Fu.”
Lord Finesse: Craig Boogie беше сред нас по това време, и правеше бийтове за нас. И точно в този трак, той наистина показа умение. Всички бяхме на мнение, че трака е много добър и би станала хубава комбинация със проекта.
‘L искаше точно нещо такова, което да удря, а на него много му се отдаваше да "сипва" такава лирика.
Всички около нас, правеха бийтовете за Lifestylez ..., и ‘L беше щастлив с групата, с която движеше нещата.
Нямам представа защо няма "фийт-ове" във албума с A.G., O.C. или Fat Joe, и до ден днешен това е въпрос, чийто отговорр знае само ‘L, но никой никога не го е спирал да вкара във фийт, който си пожелае.
“I Don’t Understand It” (produced by Showbiz)
“And I wonder how the hell they record sell? / They raps are stale and frail / They false like fairy tales / Your technique and everything you speak’s weak / You got a little airplay because of your beats.”
Lord Finesse: Мисля, че това беше една от песните, с които той искаше да се изкачи в играта. Аз открих ‘L някъде 90-та - 91-ва, имахме непреброими батъли заедно. Всичко което направихме тези години е извън времето. И аз не го казвам зарадии това, че аз съм това което съм, а защото всеки сам може да съсредоточи цитата по-горе към "играта" в момента.
Както обещахме пускаме офиациално "ШАНТАЖ" (2010) във Full Album Release - един от най-апокрифните албуми на Shano Crew. "ШАНТАЖ" излиза на носител официално през 2010 година, 5 години по-късно ATILA & SBM най-после пускат целият албум за свободно сваляне и слушане по молба на всички фенове, които проявяваха силен интерес към албума излязъл в лимитирана серия.
Този албум определено не е за всеки, ATILA & SBM го определят като един от най-тежките излизали изпод техните ръце. Звученето на албума е безкомпромисно, сурово и на места експериментално. Ударни каси в комбинация с несиметрични стрингове и басове под форма на подводни течения. Тематиките преминават от чисто батъл МСийнг през метафизика, абстрактност и препратки към най-различни реални и нереални сюжети. Смятаме че феновете на този тип рап ще намерят албума за интресен и провокативен. 5 години по-късно ШАНТАЖ, приятно слушане.
Докато в Pro Style се работи на пълни обороти с голямо удоволствие споделяме официалният Free Release на "8". "8" е осмият пореден албум на АТИЛА. Зад музикалната продукция застават - SBM, MADMATIC, Alexmall, N.Kotich, DJ Akasha, DJ Lucnik и P14 (Полша) и Lkama (Словакия).
С гост вокали в албума участват - SBM, RIMAK, PRIM, Gerata, както и Internal Quest (New Jersey).
Album Cover art by Nasimo
Всички скречове и кътове са дело на DJ Akasha.
Всички парчета са записани и мастерирани от SBM в Pro Style Studio.
Domingo пуска още един сингъл от предстоящия му албум "Sessions n Lessons", който е компилация от продуцирани от него и неиздавани досега парчета и бийтове във времето между 90-те и 2000-та година. Албумът определено изпъква с доста обещаващ line up включващ имена като Kool G Rap, Rakim, Channel Live и KRS-One.
В soundcloud профила на Domingo ще можете да чуете всичко, което е пуснал до момента. А със "Sessions n Lessons" ще можете да се сдобиете на физическо копие след официалното му излизане на 17 Февруари.
АТИЛА с първи сингъл за 2015 година. Бурното му влизане има силно емоционален и личен характер, който обаче е скрит зад метафората на преминаващият през бурята човек. Препятствията правят всеки от нас по-силен, но само когато успеем да излезем от другата им страна. Очевидно въпреки десет годишната си история на сцената АТИЛА все още има възможността да разкрива части от вътрешния си свят и да изрисува с черно контура на изпитанията, през които преминава в живота си.
"Буря" излиза от Pro Style Studio, а бийта е продуциран от SBM. Задава се много продуктивна година, така че се ослушвайте за новости от Pro Style.
Със сигурност Tim Dog винаги е бил уникален образ в Хип Хопа. Той е един от тези творци, които попринцип биват или много обичани или мразени, или ще бъдат оценени неговите качества и това, което е самият той или просто няма как да се насладиш и усетиш творчеството му. Що се отнася до мен - Аз харесвам Tim Dog. Той не е ценен заради неговата прозорливост в лириките, нито пък заради легендарните Ultramagnetic MC's, неговото отличително качество е това на антигерой, който говори на висок глас пред света с думите на улицата, думите на шепа хора в лицето на света.
Колкото и да се опитваме да скрием мислите на хищника вътре в нас, той е там във всеки един от нас и колкото и да се опитва някой да ме убеждава как е бил позитивен през целия си живот, аз не му вярвам. Няма как да бъдеш или станеш позитивен ако не си опитомил веднъж тъмната си страна, а за да го направиш трябва да си се сблъсквал с нея. И под тъмна страна аз нямам в предвид да си със съзнанието на престъпник или убиец, а най-обикновен човек в чието съзнание в даден момент нахлуват пагубни мисли. Огънят, с който Tim Dog влиза във война със света на стереотипите е неизменна част от Хип Хопа.
Излизането на дебютния му сингъл “F**K Compton!” не е толкова нападка към МС-тата от Compton, колкото началото на война със звукозаписната индустрия и схващанията за мода и модерно. Tim Dog е точно толкова силно и гордо във война с демоничната индустрия, колкото и защитава честта си. Той е точно толкова нападателен в музиката си, колкото ироничен и ловък в поднасянето на своето послание. Дали Tim Dog не засяга 90 % от населението с парчетата си? Да! Той напълно и ясно влиза в този характер и си дава сметка за отрицателния си образ. Колкото до албума “Penicillin On Wax”, определено има нещо уникално в него и заслужава да бъде редом едни от най-големите заглавия в Хип Хопа, последван разбира се от любимия ми "Do or Die". Един албум, който идва за да излекува Хип Хопа в ранната степен на заразата, която напада културата.
Въпреки, че е много малко вероятно Tim Dog да бъде модел за подражание, той е артист който олицетворява Хип Хопа. Той символизира не само глада, но и неизбежната необходимост от битката. Tim Dog винаги е бил над нещата, без чувство за мярка, без задръжки и това винаги го е извинявало когато си противоречи тръгвайки от обещания във вярност на тежкият и неподкупен стил, вярност, която в последствие се превъща в карикатура на неговата автентичност. Все пак точно това са причините, които карат да бъде обичан и същите тези причини, за да не е харесван. Точно това е и причината да олицетворява Хип Хопа, цялата тази картина в отношенията между любов и омраза.
Tim Dog напусна живота също толкова противоречиво и скандално, колкото го изразяваше чрез музиката. След всички спекулации около смъртта му, и дали той не я е инсценирал той наистина напусна живота на 14 Февруари, 2013 година, но остава в света на Хип Хопа завинаги. Rest In Power Tim Dog !
Diamond D официално обяви, че в момента работи заедно със Sadat X за предстоящия му албум "Sum Of A Man", който се очаква да излезе през лятото. Наскоро излезе новият единадесети албум на Sadat X "Never Left" разпространяван от Loyalty Digital Corp, но за следващият е сигурно че ще бъде разпространяван от лейбъла на Diamond D - Dymond Mine Records.
През годините двамата ветерани са работили върху различни колаборации заедно, но все соло проекти. През 1993 Diamond D продуцира класическия сингъл на Brand Nubian “Punks Jump Up To Get Beat Down”, след което взима участие и в албума "Foundation" през 1998. От своя страна Dot X има участие в първите три соло албума на Diamond D. Това, което сме чували като колаборация между двамата досега е било винаги с много ударен резултат, така че само като се замисля ... това лято ще се насити на бенгъри!
През 2014 година излезе друга ударна колаборация между Bigrec и Diamond D "Doomsday", албумът още държи влага така че който е пропуснал да наваксва има какво. Dymond Mine Records работи на пълни обороти и се очертава и Европейско турне през тази година, оглеждайте се.
